В най-известния епизод от тази митология той бива жестоко наказан от Зевс за това, че е дал огъня на простосмъртните. Прометей бива прикован на скала в Кавказ от сина на Зевс – Хефест. Той въпреки волята си забива железен кол в гърдите на титана и го оковава с неразкъсваеми вериги. Така започнали мъките на Прометей – всеки ден долитал орел, символ на самия Зевс, и разкъсвал черния му дроб, който заздравявал през нощта. Според различните автори това продължило няколко столетия или дори 30 000 години. Накрая Прометей е избавен от Херакъл, който убива орела със стрела. В опростена версия действието на Прометей се представя като „кражба“ и разпореждането на Зевс – като наказание за нея. Известна е обаче и предистория, при която Зевс е иззел огъня от хората и го е скрил, а Прометей им го връща. Орелът се храни от Прометей, картина на Джон Сингър Сарджънт (ок. 1917 г.) В продължение на историята е митът за Пандора, който е отмъщението на Зевс срещу хората. Според него богът наредил на сина си Хефест да извае от влажна глина красивата Пандора, вдъхнал ѝ живот и я изпратил при прометеевия брат Епиметей. Той бива заслепен от красотата на жената и въпреки увещанията на своя брат встъпва в брак с нея. В общия им дом имало плътно затворен съд, в който били скрити всички злини. Но любопитната Пандора отворила съда и освободила всичките злини, които направили живота на хората студен и жесток. Единствено Надеждата останала, по волята на Зевс.
Древногръцки Титан
Към началото