Образът на Прометей привлича вниманието на писатели, поети, художници още от древността. В трагедията на Есхил „Прикованият Прометей“, към мотива за кражбата на огъня от боговете е добавен и този за Прометей като първооткривател на всички културни блага, които направили възможно развитието на човешката цивилизация: Прометей научил хората да строят жилища и да добиват метали, да обработват земята и плават на кораби, научил ги на четмо и писмо, да гледат звездите и др. Хуманистичните черти в образа на бунтаря мъченик Прометей получили развитие в поезията на Джордж Байрон, Пърси Шели, Рик Риърдън и др., както и в музиката (Ференц Лист, Александър Скрябин, Габриел Форе) и изобразителното изкуство (Тициан). В произведенията на Калдерон, Гьоте, Бетховен намерила отражение по-късната версия на мита за Прометей, като праотец на хората. Други автори, които споменават Прометей, са Езоп, Сафо, Овидий, Хигин, Джовани Бокачо, Марсилио Фичино, Йохан Волфганг Гьоте, Франц Кафка и други. Мотиви за Прометей се откриват и в съвременното кино във филми, като „Прометей“ на Ридли Скот, „Ex Machina“ от Алекс Гарланд.
Древногръцки Титан
Към началото